В страната все още няма нито един изпълнен проект за саниране с европейски средства. Огромният проблем е, че няма информираност за ясни критерии и условия относно санирането на българските домове. Условията се изясняват във времето и от самото начало хората не са наясно с какво се захващат. Самата процедура по кандидатстване е доста дълга. При взимането на това решение трябва да се събере нужното мнозинство от собственици на етажната собственост. В противен случай рискуваме да вземем решение без кворум, да кандидатстваме и да не се усвоят отпуснатите средства. Също така има опасност собственик да е съгласен с кандидатстването за саниране по време на събрание, но после да не може да доплати своята част от общата сума. Кандидатстването по програмата има много неясноти. Поради липсата на ясни правила и критерии за хората е по-лесно да се откажат.

Преди две години санирането включваше полагането на топлоизолация, подмяна на дограма, подмяна на електрическата инсталация, водопроводната инсталация, ремонт на покрив и изолиране на всички общи части. Впоследствие стана ясно, че не е задължително да се сменя елзахранването и ВиК инсталацията. Това обърка хората, а крайната цел е да получат удовлетвореност от обновения сграден фонд.

По информация на едно от районните кметства в Пловдив, за миналата година 3-4 сгради бяха взели решение да кандидатстват за саниране. Колко са продължилите, не се знае. В страната са изпълнени пилотни проекти, които доказват, че санирането все пак е възможно.

Липсата на желаещи може да се тълкува като липса на заинтересованост или потребност. Сградният фонд в България се нуждае от цялостно обновяване, за да продължи да се използва както досега, и средствата по този европроект за саниране дори е необходимо да се утроят. Необходимо е да има прозрачност по всички етапи на програмата. По този начин участниците ще бъдат наясно как се изразходват собствените им средства.

В качеството ми на професионален домоуправител многократно съм присъствал на организирани от районните кметства срещи, които са имали за цел да запознаят домоуправителите с основното съдържание на проекта. След такива срещи възникват въпроси – с колко пари трябва да участва етажната собственост, кои ще бъдат изпълнители на строителните работи и кога се получават средствата по одобрен проект. Но ясни и точни отговори на такива въпроси няма.

В район “Тракия” полагат много усилия за популяризирането на проекта “Енергийно обновяване на българските домове”. Но усилия трябва да положи и държавата. За реализирането на проекта е необходимо да имат желание както домоуправителите, така и собствениците на самостоятелни обекти в сградите. Всеки собственик трябва да стигне до извода, че е дошъл моментът да инвестира в своята собственост, да подобри своето пребиваване в сградата. Ясно е, че сградният фонд в България е много западнал. Никой не е свикнал да полага усилия за общите части в етажната собственост. Всеки мисли, че собственият дом е от входната врата на апартамента, а общите части навън са оставени без поддръжка – неугледни и замърсени. Малко хора си дават сметка, че състоянието на общите части намалява стойността на собствения им имот. Дори апартаментът да е в отлично състояние, поради лошо поддържани общи части, той ще се търгува на 50-60% от реалната му пазарна стойност. Хората не знаят какви права и задължения имат по закон. Това се отразява в състоянието на етажната собственост.